Покойният цар Борис ІІІ е бил във всяко отношение обединител за своите поданици. Той съзнателно, по разбиране и по дълг, най-строго е спазвал всички закони, правилници и наредби. Това е било видимо за всеки, когато царят е влизал в личен досег с различните служебни лица и учреждения в Царството.

            Българската конституция той е пазел твърде ревниво и я е смятал за основен закон, върху който здраво се изгражда българската държава. Неговото неотклонно спазване на законите и законния ред в държавата му е създало име на голям владетел, поради което българският народ е питаел към неговия трон и личност обич, почит и дълбоко уважение.

            Не ще има и съмнение, че когато зачитането на законите иде от такова високо място, примерът е заразителен, и всеки гражданин се се стремял да подражава на своя държавен глава. И безпристрастни на нашия живот са признавали, че българската държава е правова. А в такива държави винаги е имало спокоен живот, прогрес и култура.

            Няма да се споменуват тук многобройните интересни случки, при които царят строго е спазвал законния ред. Тези случки са били вече възведени в прекрасни легенди, които ще живеят през вековете в сърцето на всеки истински българин. Те също са подхранвали духа на българския народ, който с чувство на възхищение и до днес си спомня как цар Борис ІІІ е зачитал законната разпоредба на селския полски пазач, на стражаря, на горския, на митничаря.

            На нашите ловци трябва да се кажат няколко думи за това, как цар Борис е спазвал с най-голяма строгост Закона на лова и всички наредби около неговото приложение. По-старите ловци са знаели, че той никога не е ходел на лов без ловен билет, нито пък си е позволявал да отива на лов в забранено време. Страстен и отличен ловец, царят е бил олицетворение на идеалния ловец. Абсолютно сигурно е, че той никога не е изпадал в слабост в ловно отношение.

            Не е имало ловец в България, който да не е знаел, че цар Борис ІІІ е бил до крайност строг изпълнител на ловните разпоредби. И когато вестниците съобщили как е преминало времето на царя преди фаталната седмица на неговата кончина, всеки ловец е разбрал, че съобщението за последния му лов е погрешно. Царят наистина е бил на излет в събота, на 21.VІІІ.1943 г., една седмица преди смъртта му, но не на лов за сърни, както гласяло съобщението /защото тогава ловът за сърни е забранен/, а е бил, както винаги по време на почивката си, в обиколка на ловните ревири из Рила.

            Българската ловно-стрелческа организация „Сокол”, на която покойният е бил почетен председател не само по царско положение, но и на дело, е била горда и щастлива, че е имала такъв велик покровител. Напредъкът, завидното обществено положение и делото на ловната организация са се дължали преди всичко на желанието и стремежа на всички ловци да подражават и следват примера на обичния покойник. А този пример бил висок, недостижим, идеален. Пример на един велик, народен цар на Третото българско царство.